Усещам мрак да идва,
пълзи със грохот ням,
стена около мен иззидва,
привиквам пак да бъда сам.
Изгубен е розетския ми камък,
разбит, в мостове чужди е вграден,
изчувствано изчезва в хладен пламък,
на огън, който няма да е споделен.
Днес замъкът ми ще почива,
затворих да почистя склада,
от кал, която щедро се излива,
поднасяна като награда.
© Никодим Сертов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
