Почивният ден на светулките
ПОЧИВНИЯТ ДЕН НА СВЕТУЛКИТЕ
... когато тишината трепетулка в дълбокото на моите гори,
почивен ден за моята светулка аз обявявам утре – до зори,
не ме търсете, моля ви, за нищо, не ставам за покой и тишина,
бях пепел във прегазени огнища, и споменче за слънчеви петна,
невям живях в светулкови коруби? – и, мила Джени в цъфналата ръж,
една Жена ли тихо в мен се влюби, и сетне ме разлюби като мъж? –
сях бури, ветрове, и жънах жито, събрах брашно – две шепици на прах,
пред мъжките признания, които със стиснати уста ги премълчах,
преглътнал прах от не една вихрулка, потъвам тихо в залеза дълбок.
Почивен ден за моята светулка! – а вашата дано я пази Бог.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
