По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам
и чакам луната да ме навести.
Появата нейна предусещам,
а тя в самодива ме превръща почти...
© Zlatka Аndonova Все права защищены