gold (Zlatka Аndonova)
75 4
Jun 27, 2019, 12:40 AM

Почти 

  Poetry » Landscape
673 0 0
По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам
и чакам луната да ме навести.
Появата нейна предусещам,
а тя в самодива ме превръща почти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zlatka Аndonova All rights reserved.

Random works
: ??:??