Почти

27.06.2019 г., 0:40 ч.

Поезия » Пейзажна

591 0 0

По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...

По залез нощта пак посрещам
и чакам луната да ме навести.
Появата нейна предусещам,
а тя в самодива ме превръща почти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.