Почти

27.06.2019 г., 0:40 ч.

Поезия » Пейзажна

654 0 0

По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам
и чакам луната да ме навести.
Появата нейна предусещам,
а тя в самодива ме превръща почти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Почти

Искате да прочетете повече?

Предложения