Почти
Днес е последният път.
Няма какво да се крие.
В песен за сетния съд
плесен скръбта ще покрие.
Вечно ръбати седим,
вечно щастливи, до гроба.
Днес антрацитно блестим,
утре живеем в прокоба.
Клъвнали тези мечти,
хилави птички. Не мога
аз да съм вечно „почти”,
ти да си винаги с Бога.