22.12.2020 г., 11:35 ч.
Почти
388
0
0
Почти
Днес е последният път.
Няма какво да се крие.
В песен за сетния съд
плесен скръбта ще покрие.
Вечно ръбати седим,
вечно щастливи, до гроба.
Днес антрацитно блестим,
утре живеем в прокоба.
Клъвнали тези мечти,
хилави птички. Не мога
аз да съм вечно „почти”, ...
Днес е последният път.
Няма какво да се крие.
В песен за сетния съд
плесен скръбта ще покрие.
Вечно ръбати седим,
вечно щастливи, до гроба.
Днес антрацитно блестим,
утре живеем в прокоба.
Клъвнали тези мечти,
хилави птички. Не мога
аз да съм вечно „почти”, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
