FFortuna (Петя Павлова)
67 114
10 окт. 2019 г., 11:48  

Почти хумористично стихотворение 

  Поэзия
1842 8 11

Напълно осъзнавам, че съм в дълг, 

по линия наследствена от Ева. 

И ето – за реброто си дошъл, 

щом няма опрощаване по древност. 

 

Не зная как не се преумори 

докрай да го играеш благодетел. 

Да даваш нещо крие малък риск, 

когато си запазил всичко взето. 

 

Но нека не навлизам в този спор – 

полемиките вече са излишни. 

Вземи го и тръгни, по мъжки горд, 

очи ми оставѝ, за да те виждам. 

 

И пак ще нося тежките вини, 

че скелета Адамов, тъй безценен, 

предтечата ми стара оскверни. 

А явно е отнела и сърцето.

© Петя Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много симпатично! 😊
  • Ех тази притча! И ума и сърцето сме им взели! Хареса ми!
  • Всеки по нещо е дал! Адам - реброто си, Ева - ябълката... Няма сега да издребняваме! ()
  • Тук остротата ти определено ми хареса!
  • Благодаря ти за хубавия стих, Петя...
    Подари ми усмивка...
  • Благодаря за хубавите коментари, макар да не е съвсем хумористично стихотворение! Благодаря и на Майстора за звездичката!
  • Много , много ми хареса
  • "Не зная как не се преумори
    докрай да го играеш благодетел.
    Да даваш нещо крие малък риск,
    когато си запазил всичко взето. "
    Стихът е прекрасен - напълно задоволи поетичния ми глад!
  • Хубаво е да си признае вината една жена...
    Но го правиш тъй ненатрапчиво,чаровно!
    Адам прехласнат пита:"Нима?Има ли цена,
    моето ребро?!"И те търси!И те жажда любовно!
  • Петя, великолепна си! Такова поетично удоволствие ни поднасяш! Благодаря! ❤️
  • "И пак ще нося тежките вини,
    че скелета Адамов, тъй безценен,
    предтечата ми стара оскверни.
    А явно е отнела и сърцето."

    Великолепен стих!...
    Адмирации, Петя!...
Предложения
: ??:??