Почти хумористично стихотворение
Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори
докрай да го играеш благодетел.
Да даваш нещо крие малък риск,
когато си запазил всичко взето.
Но нека не навлизам в този спор –
полемиките вече са излишни.
Вземи го и тръгни, по мъжки горд,
очи ми оставѝ, за да те виждам.
И пак ще нося тежките вини,
че скелета Адамов, тъй безценен,
предтечата ми стара оскверни.
А явно е отнела и сърцето.
© Петя Павлова All rights reserved.
)
