10 oct 2019, 11:48  

Почти хумористично стихотворение 

  Poesía
4.9 / 17
2008 8 11
Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори
докрай да го играеш благодетел.
Да даваш нещо крие малък риск,
когато си запазил всичко взето.
Но нека не навлизам в този спор –
полемиките вече са излишни.
Вземи го и тръгни, по мъжки горд,
очи ми оставѝ, за да те виждам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »