8 дек. 2024 г., 22:54

Почти любов

406 1 0

Тук съм. Спотаена съм в ъглите

на изтерзаната ти от самота душа.

Спокоен пристан и буря безпощадна,

донасяща еднакво мрак и светлина.

 

Тук съм. Тежа като олово на сърцето.

И призрак съм, и мираж на тъгата.

Кошмарен сън и блян недосънуван,

тих плач и бурен смях във тишината.

 

Тук съм. Близка, но и толкова далечна.

Раната, от която не спира да кърви.

Утехата в самотните ти бели нощи,

че някога познал си любовта почти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...