Тук съм. Спотаена съм в ъглите
на изтерзаната ти от самота душа.
Спокоен пристан и буря безпощадна,
донасяща еднакво мрак и светлина.
Тук съм. Тежа като олово на сърцето.
И призрак съм, и мираж на тъгата.
Кошмарен сън и блян недосънуван,
тих плач и бурен смях във тишината.
Тук съм. Близка, но и толкова далечна.
Раната, от която не спира да кърви.
Утехата в самотните ти бели нощи,
че някога познал си любовта почти.
© Лора Петкова Все права защищены