Тук съм. Спотаена съм в ъглите
на изтерзаната ти от самота душа.
Спокоен пристан и буря безпощадна,
донасяща еднакво мрак и светлина.
Тук съм. Тежа като олово на сърцето.
И призрак съм, и мираж на тъгата.
Кошмарен сън и блян недосънуван,
тих плач и бурен смях във тишината.
Тук съм. Близка, но и толкова далечна.
Раната, от която не спира да кърви.
Утехата в самотните ти бели нощи,
че някога познал си любовта почти.
© Лора Петкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
