Почти по Яворов

10 нояб. 2008 г., 12:01

Поэзия

634 0 3

"Почти по Яворов" -
извика той.
Нямаше в сърцето главни букви.
Разпльоканата локва след порой
улавяше метежите на буките.

"Почти по Яворов" -
ревна, умря.
На помен гарвани дойдоха.
Здравей, довиждане, о, свят!
Дела му бяха само грохоти.

Но той не живя,
"той горя".
В гърдите му се сляха две души.
И преди очите му
от плам да засвистят,
направи си криле.
И ги приши.

"Почти по Яворов".
Къде си ти?
Отдавна е изваден щепсела.

Но там в контактите стои...
един неосъзнат агресор.

По тънките недра,
по жици хлабави,
всъщност той съм аз -
насред тайфуните.
И чак от горест вече се задавяме.

"Почти по Яворов".
Дали си струва?...

Почти по Яворов

Свързани произведения

Комментарии

Предложения