10 нояб. 2008 г., 12:01

Почти по Яворов

861 0 3
"Почти по Яворов" -
извика той.
Нямаше в сърцето главни букви.
Разпльоканата локва след порой
улавяше метежите на буките.

"Почти по Яворов" -
ревна, умря.
На помен гарвани дойдоха.
Здравей, довиждане, о, свят!
Дела му бяха само грохоти.

Но той не живя,
"той горя".
В гърдите му се сляха две души.
И преди очите му
от плам да засвистят,
направи си криле.
И ги приши.

"Почти по Яворов".
Къде си ти?
Отдавна е изваден щепсела.

Но там в контактите стои...
един неосъзнат агресор.

По тънките недра,
по жици хлабави,
всъщност той съм аз -
насред тайфуните.
И чак от горест вече се задавяме.

"Почти по Яворов".
Дали си струва?...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Презвитер Козма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...