10 nov 2008, 12:01

Почти по Яворов

  Poesía
857 0 3
"Почти по Яворов" -
извика той.
Нямаше в сърцето главни букви.
Разпльоканата локва след порой
улавяше метежите на буките.

"Почти по Яворов" -
ревна, умря.
На помен гарвани дойдоха.
Здравей, довиждане, о, свят!
Дела му бяха само грохоти.

Но той не живя,
"той горя".
В гърдите му се сляха две души.
И преди очите му
от плам да засвистят,
направи си криле.
И ги приши.

"Почти по Яворов".
Къде си ти?
Отдавна е изваден щепсела.

Но там в контактите стои...
един неосъзнат агресор.

По тънките недра,
по жици хлабави,
всъщност той съм аз -
насред тайфуните.
И чак от горест вече се задавяме.

"Почти по Яворов".
Дали си струва?...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Презвитер Козма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...