10.11.2008 г., 12:01

Почти по Яворов

856 0 3
"Почти по Яворов" -
извика той.
Нямаше в сърцето главни букви.
Разпльоканата локва след порой
улавяше метежите на буките.

"Почти по Яворов" -
ревна, умря.
На помен гарвани дойдоха.
Здравей, довиждане, о, свят!
Дела му бяха само грохоти.

Но той не живя,
"той горя".
В гърдите му се сляха две души.
И преди очите му
от плам да засвистят,
направи си криле.
И ги приши.

"Почти по Яворов".
Къде си ти?
Отдавна е изваден щепсела.

Но там в контактите стои...
един неосъзнат агресор.

По тънките недра,
по жици хлабави,
всъщност той съм аз -
насред тайфуните.
И чак от горест вече се задавяме.

"Почти по Яворов".
Дали си струва?...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Презвитер Козма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....