Почти по Яворов
извика той.
Нямаше в сърцето главни букви.
Разпльоканата локва след порой
улавяше метежите на буките.
"Почти по Яворов" -
ревна, умря.
На помен гарвани дойдоха.
Здравей, довиждане, о, свят!
Дела му бяха само грохоти.
Но той не живя,
"той горя".
В гърдите му се сляха две души.
И преди очите му
от плам да засвистят,
направи си криле.
И ги приши.
"Почти по Яворов".
Къде си ти?
Отдавна е изваден щепсела.
Но там в контактите стои...
един неосъзнат агресор.
По тънките недра,
по жици хлабави,
всъщност той съм аз -
насред тайфуните.
И чак от горест вече се задавяме.
"Почти по Яворов".
Дали си струва?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Презвитер Козма Всички права запазени