Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
8 окт. 2019 г., 08:42

Почти утешително 

  Поэзия » Другая
569 6 9

Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.

 

Да бъде топло, светло за последно,
на рамото ти кацнал черен дрозд,
да ме излъже с песен,  безогледно
и зимата постави под въпрос.

 

Висулки ледни, питанките  криви -
Ще дойде зима, знаем, но кога?
Все още с тебе есен сме красиви
и люлка е последната дъга.

 

Издига ни, издига, към луната,
прикрила се зад облак, изведнъж.
Отмива в миг фалшивата позлата,
внезапно плиснал от очите дъжд...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??