8 окт. 2019 г., 08:42

Почти утешително 

  Поэзия » Другая
460 6 10

Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.

 

Да бъде топло, светло за последно,
на рамото ти кацнал черен дрозд,
да ме излъже с песен,  безогледно
и зимата постави под въпрос.

 

Висулки ледни, питанките  криви -
Ще дойде зима, знаем, но кога?
Все още с тебе есен сме красиви
и люлка е последната дъга.

 

Издига ни, издига, към луната,
прикрила се зад облак, изведнъж.
Отмива в миг фалшивата позлата,
внезапно плиснал от очите дъжд...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се!
  • Великолепен стих!... Прочетох с удоволствие, Наде!
  • Благодаря, приятели!
  • Дойдох и си тръгвам с пълна душа...
    Любима... 🌹
  • Ти ли се сливаш с есента или тя с настроението... Ние не сме измислили дъжда, но сме измислили чадърите😜...
  • И носталгията крие своето очарование...
    Поздравления,Надежда!
  • " Издига ни, издига, към луната,
    прикрила се зад облак, изведнъж.
    Отмива в миг фалшивата позлата,
    внезапно плиснал от очите дъжд..." Поздрави, Наде!
  • Имаше една песен, в която се пееше:"Есен, есен, умиращ сезон"...А твоята есен, е пленително красива, Наде! Чудесен стих!
  • "...Все още с тебе есен сме красиви
    и люлка е последната дъга..."
    Красива е и поезията ти, Наде!...Поздрави!...
  • Красиво...
Предложения
: ??:??