Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18492
Oct 8, 2019, 8:42 AM

Почти утешително 

  Poetry » Other
573 6 9

Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.

 

Да бъде топло, светло за последно,
на рамото ти кацнал черен дрозд,
да ме излъже с песен,  безогледно
и зимата постави под въпрос.

 

Висулки ледни, питанките  криви -
Ще дойде зима, знаем, но кога?
Все още с тебе есен сме красиви
и люлка е последната дъга.

 

Издига ни, издига, към луната,
прикрила се зад облак, изведнъж.
Отмива в миг фалшивата позлата,
внезапно плиснал от очите дъжд...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??