Почти утешително
Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно,
на рамото ти кацнал черен дрозд,
да ме излъже с песен, безогледно
и зимата постави под въпрос.
Висулки ледни, питанките криви -
Ще дойде зима, знаем, но кога?
Все още с тебе есен сме красиви
и люлка е последната дъга.
Издига ни, издига, към луната,
прикрила се зад облак, изведнъж.
Отмива в миг фалшивата позлата,
внезапно плиснал от очите дъжд...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
