Този дъжд никак, ама никак не бърза,
в кръвта ми се влива – капка по капка,
сякаш система животоподдържаща...
Метаморфози с мен прави, точно по Кафка.
Първо изчисти до песъчинка ума ми
от дълги, мъчителни „с теб” диалози –
на бавен каданс си отидоха погледи, думи...
Светът ми се стори различен, като в наркоза.
Изличи от моята кожа – тръпнеща още,
всеки допир и ласка, дори и случайни,
бавно, протяжно отми и безсънните нощи...
И татуира усмивка в очите – цветна и трайна. ...