Под дъждовна наркоза
Този дъжд никак, ама никак не бърза,
в кръвта ми се влива – капка по капка,
сякаш система животоподдържаща...
Метаморфози с мен прави, точно по Кафка.
Първо изчисти до песъчинка ума ми
от дълги, мъчителни „с теб” диалози –
на бавен каданс си отидоха погледи, думи...
Светът ми се стори различен, като в наркоза.
Изличи от моята кожа – тръпнеща още,
всеки допир и ласка, дори и случайни,
бавно, протяжно отми и безсънните нощи...
И татуира усмивка в очите – цветна и трайна.
Пусна косите ми, бездиханни от възел моряшки,
два кичура дръпна, така, за разкош, пред лицето...
Стига! Искам дъжд из ведро, по стъклата плющящ.
Колко да чакам, за да се влее живот и в сърцето.
© Даниела All rights reserved.
