Под фокуса на луната
Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар.
Две кучета ръфат закуската
на преситено дете.
Совите не надничат
зад клоните,
вероятно смутени от мислите ми,
които отдавна са попили
тъмнината
на депресията,
причинена от липса на глад
за светлина.
Този път влакът не спря.
Само изпищя,
преминавайки.
В тъмното видях
строгите лица на
класическата форма
на пътниците, осветени от
приглушената
жълтеникава лед светлина
на лампата в купето.
Помахах им и отминах,
галейки кучетата,
които ме гледаха с влажни очи.
Авангардизмът на луната
разширяваше лунния харман,
обагрен във виолетово.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
Но понеже са... е, сигурно нещо са за автора, им се лепва един етикат - авангардност и те, това е! 
