Nov 5, 2019, 12:51 PM

Под фокуса на луната

1.9K 1 6

Вървя в нощните коловози

покрай пероните на гарите,

а  семафорите са фасове,

събрани от мръсните ръце

на някой клошар.

Две кучета ръфат закуската

на преситено дете.

Совите не надничат

зад клоните,

вероятно смутени от мислите ми,

които отдавна са попили

тъмнината

на депресията,

причинена от липса на глад

за светлина.

Този път влакът не спря.

Само изпищя,

преминавайки.

В тъмното видях

строгите лица на

класическата форма

на пътниците, осветени от

приглушената

жълтеникава лед светлина

на лампата в купето.

Помахах им и отминах,

галейки кучетата,

които ме гледаха с влажни очи.

Авангардизмът на луната

разширяваше лунния харман,

обагрен във виолетово.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Comments

Comments

  • … искрено е, но не ми звучи някак... не ги умея тези думи, затова и споделям, че не ми звучи...
  • Колко му е, Меги, да вкараш няколко силни образа, които да постигнат внушение, просто така... после да ги поразместиш малко, да се досетиш, че може да им пришиеш и малко смисъл, и ето... ти. Интерпретации. Те поне те карат да мислиш. Но за съжаление много от така наречените авангардни стихотворения са празни, като твоята ваза Но понеже са... е, сигурно нещо са за автора, им се лепва един етикат - авангардност и те, това е!
    За съжаление залитането по това така се е наложило, че започва да се приема, едва ли не като неземен изказ. Този изказ изкривява ценностите, обаче, а думите се четат и от децата ни, нали?
    И си права. Казвам... ти също, но дали ще се прочете.

    Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Силна образност, която с подходящите изразни средства казва много.
  • Поетична абстракция в цвят на къпина. Хареса ми, много- силни внушения под фокуса на Луната.
  • "а семафорите са фасове,
    събрани от мръсните ръце
    на някой клошар."

    Много запомнящи се усети!

Празна ваза 🇧🇬

Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза. ...
1.1K 1 1

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...