12 июл. 2016 г., 16:17  

Под купола цветен

732 2 12

Отекват сигнали под купола цветен,

поставящи ново начало,

и в този миг – светъл, но тъй мимолетен –

сред цирка е времето спряло.

 

Забавен и весел, добрият палячо

излиза, с народа флиртува

и смее се с глас, и въздиша, и плаче,

подскача и пее, танцува...

 

Облякъл е пъстрите дрехи и сложил

е шапката с медни звънчета,

душата си в кратките сценки е вложил

ведно със съдбата си клета!

 

Поглежда ме, смешен и весел в скръбта си,

без поглед встрани да обърне...

Преди да го срещна, изгубих смеха си!

Той може би ще ми го върне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от все сърце, Лили! Поздрави!
  • "Поглежда ме смешен и весел в скръбта си.
    ...изгубих смеха си,
    Той може би ще ми го върне!"

    Истина е! Добрият палячо, който страда ще ни зарадва живота, защото гледа с радост на живота! Всички страдаме, дори лошите хора страдат. Знамението и истината е това как избираме да страдаме, как ни побеждава опита и мечтата, нуждата да сме щастливи!
    Вдъхновяваща творба, Мариан и будна! Поздрав!
  • Рени, благодаря за приятната изненада! Поздрави!
  • Браво, Мариане! Поздрав за това особено философско гледище!
  • Влади, благодаря от все сърце! Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...