12.07.2016 г., 16:17  

Под купола цветен

728 2 12

Отекват сигнали под купола цветен,

поставящи ново начало,

и в този миг – светъл, но тъй мимолетен –

сред цирка е времето спряло.

 

Забавен и весел, добрият палячо

излиза, с народа флиртува

и смее се с глас, и въздиша, и плаче,

подскача и пее, танцува...

 

Облякъл е пъстрите дрехи и сложил

е шапката с медни звънчета,

душата си в кратките сценки е вложил

ведно със съдбата си клета!

 

Поглежда ме, смешен и весел в скръбта си,

без поглед встрани да обърне...

Преди да го срещна, изгубих смеха си!

Той може би ще ми го върне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от все сърце, Лили! Поздрави!
  • "Поглежда ме смешен и весел в скръбта си.
    ...изгубих смеха си,
    Той може би ще ми го върне!"

    Истина е! Добрият палячо, който страда ще ни зарадва живота, защото гледа с радост на живота! Всички страдаме, дори лошите хора страдат. Знамението и истината е това как избираме да страдаме, как ни побеждава опита и мечтата, нуждата да сме щастливи!
    Вдъхновяваща творба, Мариан и будна! Поздрав!
  • Рени, благодаря за приятната изненада! Поздрави!
  • Браво, Мариане! Поздрав за това особено философско гледище!
  • Влади, благодаря от все сърце! Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...