Отекват сигнали под купола цветен,
поставящи ново начало,
и в този миг – светъл, но тъй мимолетен –
сред цирка е времето спряло.
Забавен и весел, добрият палячо
излиза, с народа флиртува
и смее се с глас, и въздиша, и плаче,
подскача и пее, танцува...
Облякъл е пъстрите дрехи и сложил
е шапката с медни звънчета,
душата си в кратките сценки е вложил
ведно със съдбата си клета!
Поглежда ме, смешен и весел в скръбта си,
без поглед встрани да обърне...
Преди да го срещна, изгубих смеха си!
Той може би ще ми го върне!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени