mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

Jul 12, 2016, 4:17 PM 2016-07-12T17:22:51+03:00

Под купола цветен

Poetry » Philosophical

727 2 12

Отекват сигнали под купола цветен,

поставящи ново начало,

и в този миг – светъл, но тъй мимолетен –

сред цирка е времето спряло.

Забавен и весел, добрият палячо

излиза, с народа флиртува

и смее се с глас, и въздиша, и плаче,

подскача и пее, танцува...

Облякъл е пъстрите дрехи и сложил

е шапката с медни звънчета,

душата си в кратките сценки е вложил

ведно със съдбата си клета!

Поглежда ме, смешен и весел в скръбта си,

без поглед встрани да обърне...

Преди да го срещна, изгубих смеха си!

Той може би ще ми го върне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря от все сърце, Лили! Поздрави!

2016-07-13T12:59:24+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

"Поглежда ме смешен и весел в скръбта си.
...изгубих смеха си,
Той може би ще ми го върне!"

Истина е! Добрият палячо, който страда ще ни зарадва живота, защото гледа с радост на живота! Всички страдаме, дори лошите хора страдат. Знамението и истината е това как избираме да страдаме, как ни побеждава опита и мечтата, нуждата да сме щастливи!
Вдъхновяваща творба, Мариан и будна! Поздрав!

2016-07-13T12:49:22+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Рени, благодаря за приятната изненада! Поздрави!

2016-07-13T11:58:08+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Браво, Мариане! Поздрав за това особено философско гледище!

2016-07-13T11:31:02+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Влади, благодаря от все сърце! Поздрави!

2016-07-13T11:27:21+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0