ИнаКалина
523 11428
5 нояб. 2020 г., 14:09  

Под лунното дуло 

  Поэзия
358 6 11

Разменихме си стъпки и жар

и пледирахме, че сме невръстни,

пренаехме животът зидар,

да зазида и кривите пръсти.

 

Аз съм сигурна – пази нишан

върху горната устна сърцето

и от белези стана пишман –

с тежки случаи все е заето,

 

но сега преминават транзит.

Покрай времето бях кебапчия,

то изпича от всички страни

със очите на ловък джебчия.

 

Всеки огън оставя ни прах

и с причина изтупват те в рая.

Трудно схващам и пак не разбрах

срещу лунната цев ли е краят?

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки огън оставя урок,
    който те води към рая!
  • Пепи, благодаря ти за второто изречение! Поздравявам те:
    https://www.youtube.com/watch?v=cjjn9Wt_iI8&app=desktop
  • Как се казваше в математиката - лимес безкрайна...
    Както животът ни е даденост, така и много въпроси са такива, но отговорите не.
    Поздравления!
  • Благодаря, Вили!
  • "Разменихме си стъпки и жар"...
  • Поздрави, Деа!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ви! Радвам се, че споделих мислите си с вас, чрез това стихотворение.
  • Бях тук. Възхитен!
  • Разкош!
  • Последните два куплета... възхитена съм! Интелект, образност, чувственост! С една дума - Изящество!
Предложения
: ??:??