5.11.2020 г., 14:09 ч.
Под лунното дуло
Разменихме си стъпки и жар
и пледирахме, че сме невръстни,
пренаехме животът зидар,
да зазида и кривите пръсти.
Аз съм сигурна – пази нишан
върху горната устна сърцето
и от белези стана пишман –
с тежки случаи все е заето,
но сега преминават транзит.
Покрай времето бях кебапчия,
то изпича от всички страни
със очите на ловък джебчия.
Всеки огън оставя ни прах
и с причина изтупват те в рая.
Трудно схващам и пак не разбрах
срещу лунната цев ли е краят?
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Пепи, благодаря ти за второто изречение! Поздравявам те:
https://www.youtube.com/watch?v=cjjn9Wt_iI8&app=desktop -
Как се казваше в математиката - лимес безкрайна...
Както животът ни е даденост, така и много въпроси са такива, но отговорите не.
Поздравления! -
Благодаря, Вили!
-
"Разменихме си стъпки и жар"...
-
Поздрави, Деа!
-
Прекрасно е!
-
Благодаря ви! Радвам се, че споделих мислите си с вас, чрез това стихотворение.
-
Бях тук. Възхитен!
-
Разкош!
-
Последните два куплета... възхитена съм! Интелект, образност, чувственост! С една дума - Изящество!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
който те води към рая!