Седнах аз под малкото кандило, извадих старото мастило, хванах лист и думите редих. Думи тъй красиви,мили, но са и лъжливи. Сърцето ми шептеше а душата ми крещеше. Исках аз да се провикна исках да ти кажа колко ме боли исках да те питам защо така ме нарани. Седях и цяла вечер плаках Седях и цяла вечер писах седях и все се питах: "Защо ме тъй боли че ме напусна ти" И изведнъж угасна малкото кандило и падна старото мастило. Сърцето ми спря, а душата умря.
---------
От администрацията: Отново се наложи корекция на текста поради използване на цифри вместо букви.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.