27.04.2004 г., 18:29 ч.

Под малкото кандило 

  Поезия
1304 0 1
Седнах аз под малкото кандило,
извадих старото мастило,
хванах лист и думите редих.
Думи тъй красиви,мили,
но са и лъжливи.
Сърцето ми шептеше
а душата ми крещеше.
Исках аз да се провикна
исках да ти кажа колко ме боли
исках да те питам защо така ме нарани.
Седях и цяла вечер плаках
Седях и цяла вечер писах
седях и все се питах:
"Защо ме тъй боли
че ме напусна ти"
И изведнъж угасна малкото кандило
и падна старото мастило.
Сърцето ми спря, а душата умря.

---------

От администрацията: Отново се наложи корекция на текста поради използване на цифри вместо букви.

© Инес Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първо бях написал гневен коментар, но реших да корегирам текста. Надявам се да не се налага отново.
Предложения
: ??:??