Седнах аз под малкото кандило,
извадих старото мастило,
хванах лист и думите редих.
Думи тъй красиви,мили,
но са и лъжливи.
Сърцето ми шептеше
а душата ми крещеше.
Исках аз да се провикна
исках да ти кажа колко ме боли
исках да те питам защо така ме нарани.
Седях и цяла вечер плаках
Седях и цяла вечер писах
седях и все се питах:
"Защо ме тъй боли
че ме напусна ти"
И изведнъж угасна малкото кандило
и падна старото мастило.
Сърцето ми спря, а душата умря.

---------

От администрацията: Отново се наложи корекция на текста поради използване на цифри вместо букви.