Под одеялото
Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа
как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа
за скалите в дълбокото също си спомних
и как ми докосна ръката
как в нас гореше невинност
и как морето гонеше ни краката
за порязаното стъпало на мидичка бяла
за черните облаци
за чужда раздяла
как забравих за всичко различно от тебе
което там бях видяла
запазвам си спомена
усмихвам се вяло
а ти лягаш до мен
и ме целуваш под бялото одеяло
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ника Все права защищены
