Под одеялото
Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа
как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа
за скалите в дълбокото също си спомних
и как ми докосна ръката
как в нас гореше невинност
и как морето гонеше ни краката
за порязаното стъпало на мидичка бяла
за черните облаци
за чужда раздяла
как забравих за всичко различно от тебе
което там бях видяла
запазвам си спомена
усмихвам се вяло
а ти лягаш до мен
и ме целуваш под бялото одеяло
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ника Всички права запазени
