Под одеялото

Poesía

970 0 3

Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа

как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа

за скалите в дълбокото също си спомних
и как ми докосна ръката

как в нас гореше невинност
и как морето гонеше ни краката

за порязаното стъпало на мидичка бяла
за черните облаци
за чужда раздяла

как забравих за всичко различно от тебе
което там бях видяла

запазвам си спомена
усмихвам се вяло
а ти лягаш до мен
и ме целуваш под бялото одеяло

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rocker (Велин)

Съзрях носталгична признателност. Или романтична?! Но пък хубава.

2017-01-10T21:48:38+02:00
Веси_Еси (Еси)

Нежно и красиво!

2016-12-23T17:53:56+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Толкова се радвам на точно такива стихове - нежни, изпълнени с любов и топлинка!

2016-12-23T12:42:05+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0