Под одеялото

Poesía

968 0 3

Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа

как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа

за скалите в дълбокото също си спомних
и как ми докосна ръката

как в нас гореше невинност
и как морето гонеше ни краката

за порязаното стъпало на мидичка бяла
за черните облаци
за чужда раздяла

как забравих за всичко различно от тебе
което там бях видяла

запазвам си спомена
усмихвам се вяло
а ти лягаш до мен
и ме целуваш под бялото одеяло

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rocker (Велин)

Съзрях носталгична признателност. Или романтична?! Но пък хубава.

2017-01-10T21:48:38+02:00
Веси_Еси (Еси)

Нежно и красиво!

2016-12-23T17:53:56+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Толкова се радвам на точно такива стихове - нежни, изпълнени с любов и топлинка!

2016-12-23T12:42:05+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0