Под одеялото

Poetry

966 0 3

Снощи си спомних Созопол
и как ме намери на плажа

как ме погледна и небето заплака
как бягахме по паважа

за скалите в дълбокото също си спомних
и как ми докосна ръката

как в нас гореше невинност
и как морето гонеше ни краката

за порязаното стъпало на мидичка бяла
за черните облаци
за чужда раздяла

как забравих за всичко различно от тебе
което там бях видяла

запазвам си спомена
усмихвам се вяло
а ти лягаш до мен
и ме целуваш под бялото одеяло

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rocker (Велин)

Съзрях носталгична признателност. Или романтична?! Но пък хубава.

2017-01-10T21:48:38+02:00
Веси_Еси (Еси)

Нежно и красиво!

2016-12-23T17:53:56+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Толкова се радвам на точно такива стихове - нежни, изпълнени с любов и топлинка!

2016-12-23T12:42:05+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0