19 мар. 2016 г., 18:58

Под теб 

  Поэзия » Другая
704 0 1

Боецът несломен от пътя,
жената със пресъхнали очи,
през разсичаща надгробна мъка
съумява болката да не личи.

Окапалата от пороя къща
даряваща на тримата подслон,
запокитена във калното дере превръщат
дъските ù прогнили в чуден дом.

Петак за уличният музикант
за сирака цял приют,
съпричастието ни има си таван –
милостинята, любим на съвестта ни атрибут.

На опечаленият това се дава,
след отказа на шанса да го навести,
протоколно съжаление остава,
щом на мястото му ти не си!

Оставяш обществото ни да заседава,
спъват се и падат, C'est la vie!
Несретници, те носят лоша карма
и присъдата им я четеме аз и ти.

Подобните им първи ще изпъдят,
далеч от слабото ни стадо нека бродят,
те хищници, са почнали да бъдат,
дръзналите зъби на живота да оголят!
 

© Валентин Хаджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Актуално, съпричастно, радвам се, че все още има хора, които се вълнуват от нещастието на другите, че имат очи да видят "несретата".
    Особено много ме разтърси:
    "...На опечаленият това се дава,
    след отказа на шанса да го навести,
    протоколно съжаление остава,
    щом на мястото му ти не си! ..."
Предложения
: ??:??