Под теб
Боецът несломен от пътя,
жената със пресъхнали очи,
през разсичаща надгробна мъка
съумява болката да не личи.
Окапалата от пороя къща
даряваща на тримата подслон,
запокитена във калното дере превръщат
дъските ù прогнили в чуден дом.
Петак за уличният музикант
за сирака цял приют,
съпричастието ни има си таван –
милостинята, любим на съвестта ни атрибут.
На опечаленият това се дава,
след отказа на шанса да го навести,
протоколно съжаление остава,
щом на мястото му ти не си!
Оставяш обществото ни да заседава,
спъват се и падат, C'est la vie!
Несретници, те носят лоша карма
и присъдата им я четеме аз и ти.
Подобните им първи ще изпъдят,
далеч от слабото ни стадо нека бродят,
те хищници, са почнали да бъдат,
дръзналите зъби на живота да оголят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Хаджиев Все права защищены
