Под теб
Боецът несломен от пътя,
жената със пресъхнали очи,
през разсичаща надгробна мъка
съумява болката да не личи.
Окапалата от пороя къща
даряваща на тримата подслон,
запокитена във калното дере превръщат
дъските ù прогнили в чуден дом.
Петак за уличният музикант
за сирака цял приют,
съпричастието ни има си таван –
милостинята, любим на съвестта ни атрибут.
На опечаленият това се дава,
след отказа на шанса да го навести,
протоколно съжаление остава,
щом на мястото му ти не си!
Оставяш обществото ни да заседава,
спъват се и падат, C'est la vie!
Несретници, те носят лоша карма
и присъдата им я четеме аз и ти.
Подобните им първи ще изпъдят,
далеч от слабото ни стадо нека бродят,
те хищници, са почнали да бъдат,
дръзналите зъби на живота да оголят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Хаджиев Всички права запазени
