Боецът несломен от пътя,
жената със пресъхнали очи,
през разсичаща надгробна мъка
съумява болката да не личи.
Окапалата от пороя къща
даряваща на тримата подслон,
запокитена във калното дере превръщат
дъските ù прогнили в чуден дом.
Петак за уличният музикант
за сирака цял приют,
съпричастието ни има си таван –
милостинята, любим на съвестта ни атрибут. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up