28 мар. 2020 г., 19:35

Под всичко това се събужда пролетта

1.4K 0 0

Под изгнилата шума на листата 
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли. 

Под непрогледния взор на мъглата 
избуяват корени на желани треви. 
Под изсъхналите клони на липата 
събират се наново събудени красоти. 

Под лепкавата пръст на низината
набъбват кълнове от сияйни мечти. 
Под широките плещи на  планината
извират шепоти за неродени моми..

Под утринните ласки на ведрината
изгряват вече топли слънчеви лъчи.
В скритите пазви на гората
 се раждат нови пролетни песни. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...