28.03.2020 г., 19:35

Под всичко това се събужда пролетта

1.5K 0 0

Под изгнилата шума на листата 
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли. 

Под непрогледния взор на мъглата 
избуяват корени на желани треви. 
Под изсъхналите клони на липата 
събират се наново събудени красоти. 

Под лепкавата пръст на низината
набъбват кълнове от сияйни мечти. 
Под широките плещи на  планината
извират шепоти за неродени моми..

Под утринните ласки на ведрината
изгряват вече топли слънчеви лъчи.
В скритите пазви на гората
 се раждат нови пролетни песни. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...