на съпруга ми по случай нашата годишнина
Подай ръце
да ги покрия с обич!
Изсъхнала е в тях наивността!
Прегръщаха
и даваха без ропот
най-милото
от твоята душа!
Притискаха ме нежно,
не щадяха
дори и миг -
рисуваха слънца!
И даже в болката
не се поколебаха
за двама ни
да търсят светлина!
Държаха ме по пътя
и не спряха
да претърпяват всеки студ и тежина...
Очакваха ме
в мигове на вяра,
но и в такива на...
горчивина!
Сега ги искам -
в мен да си починат,
да им въздам за всяка сянка
от тъга...
С гореща обич
нека да изтрия
остатъка от всяка тегота...
© Руми Бакърджиева Все права защищены