23.05.2015 г., 1:32

Подай ръце

785 1 4

на съпруга ми по случай нашата годишнина



Подай ръце

да ги покрия с обич!

Изсъхнала е в тях наивността!

Прегръщаха 

и даваха без ропот

най-милото

от твоята душа!

Притискаха ме нежно,

не щадяха

дори и миг - 

рисуваха слънца!

И даже в болката

не се поколебаха

за двама ни 

да търсят светлина!

Държаха ме по пътя

и не спряха

да претърпяват всеки студ и тежина...

Очакваха ме

в мигове на вяра,

но и в такива на...

горчивина!

 

Сега ги искам - 

в мен да си починат,

да им въздам за всяка сянка

от тъга...

С гореща обич

нека да изтрия

остатъка от всяка тегота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...