5 янв. 2008 г., 15:44

Подарък 

  Поэзия
546 0 19

Поисках да ти подаря подарък скъп.

Замислих се за неговата стойност.

А изборът оказа се жесток

и дълго лутах се какво да избера.

 

Реших – усмивката си ще ти подаря,

ти ми отвърна със твоята – двойно.

Не става, помислих си, не може така.

И тръгнах да търся отново.

 

Избрах си целувка – ти пак ми отвърна.

Пак двойно… провал… не струва това.

Опитах с прегръдка тогава - най-нежна, възможно,

но ти ме понесе във твойта… отново.

 

Занемях. Нима не съм те прегръщала толкова скоро?!

Добре де, дарявам очите си, двете -

два тъжно-зелени извора, пълни със обич.

Но в отговор така ме погледна,

 

че мигом потънах в твоя поглед.

Виж – мисля, че направих избора вече -

дарявам сърцето си, своето.

В замяна не искам ново, а твоето.

 

Защото… знам, че и ти го желаеш -

толкова много!

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??