5 янв. 2008 г., 15:44

Подарък

679 0 19

Поисках да ти подаря подарък скъп.

Замислих се за неговата стойност.

А изборът оказа се жесток

и дълго лутах се какво да избера.

 

Реших – усмивката си ще ти подаря,

ти ми отвърна със твоята – двойно.

Не става, помислих си, не може така.

И тръгнах да търся отново.

 

Избрах си целувка – ти пак ми отвърна.

Пак двойно… провал… не струва това.

Опитах с прегръдка тогава - най-нежна, възможно,

но ти ме понесе във твойта… отново.

 

Занемях. Нима не съм те прегръщала толкова скоро?!

Добре де, дарявам очите си, двете -

два тъжно-зелени извора, пълни със обич.

Но в отговор така ме погледна,

 

че мигом потънах в твоя поглед.

Виж – мисля, че направих избора вече -

дарявам сърцето си, своето.

В замяна не искам ново, а твоето.

 

Защото… знам, че и ти го желаеш -

толкова много!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...