5.01.2008 г., 15:44

Подарък

676 0 19

Поисках да ти подаря подарък скъп.

Замислих се за неговата стойност.

А изборът оказа се жесток

и дълго лутах се какво да избера.

 

Реших – усмивката си ще ти подаря,

ти ми отвърна със твоята – двойно.

Не става, помислих си, не може така.

И тръгнах да търся отново.

 

Избрах си целувка – ти пак ми отвърна.

Пак двойно… провал… не струва това.

Опитах с прегръдка тогава - най-нежна, възможно,

но ти ме понесе във твойта… отново.

 

Занемях. Нима не съм те прегръщала толкова скоро?!

Добре де, дарявам очите си, двете -

два тъжно-зелени извора, пълни със обич.

Но в отговор така ме погледна,

 

че мигом потънах в твоя поглед.

Виж – мисля, че направих избора вече -

дарявам сърцето си, своето.

В замяна не искам ново, а твоето.

 

Защото… знам, че и ти го желаеш -

толкова много!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...