Jan 5, 2008, 3:44 PM

Подарък

  Poetry
678 0 19

Поисках да ти подаря подарък скъп.

Замислих се за неговата стойност.

А изборът оказа се жесток

и дълго лутах се какво да избера.

 

Реших – усмивката си ще ти подаря,

ти ми отвърна със твоята – двойно.

Не става, помислих си, не може така.

И тръгнах да търся отново.

 

Избрах си целувка – ти пак ми отвърна.

Пак двойно… провал… не струва това.

Опитах с прегръдка тогава - най-нежна, възможно,

но ти ме понесе във твойта… отново.

 

Занемях. Нима не съм те прегръщала толкова скоро?!

Добре де, дарявам очите си, двете -

два тъжно-зелени извора, пълни със обич.

Но в отговор така ме погледна,

 

че мигом потънах в твоя поглед.

Виж – мисля, че направих избора вече -

дарявам сърцето си, своето.

В замяна не искам ново, а твоето.

 

Защото… знам, че и ти го желаеш -

толкова много!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...