20 окт. 2012 г., 11:38

Подарък Божий 

  Поэзия
531 0 7
ПОДАРЪК БОЖИЙ
В самия край на есента, съвсем накрая –
какъв ден, Господи, брилянтно-ведър...
Не си ми казвал до сега и аз не знаех,
че ти, скъперникът, си бил и щедър.
Или е тих, забравен летен ден, притулен
случайно по ъглите на килера ти
– бял резен слънчева сърцевина на юли,
делящ сланата утре от мъглата вчера.
Какъвто и да бе денят – като надежда
изгря на хоризонта слънце-злато
в небе-сапфир – да боядисваш в него прежда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??