Подарък Божий
ПОДАРЪК БОЖИЙ
В самия край на есента, съвсем накрая –
какъв ден, Господи, брилянтно-ведър...
Не си ми казвал до сега и аз не знаех,
че ти, скъперникът, си бил и щедър.
Или е тих, забравен летен ден, притулен
случайно по ъглите на килера ти
– бял резен слънчева сърцевина на юли,
делящ сланата утре от мъглата вчера.
Какъвто и да бе денят – като надежда
изгря на хоризонта слънце-злато
в небе-сапфир – да боядисваш в него прежда,
с ветрец-докосване – да я суши в тревата.
А после слънцето се спусна зад баира
като търкулната по стръмното монета
и заизвира от земята здрач, и заизвира,
и пълнобуза румена луна засвети;
и стъклено-прозрачно, на кристали,
като тиара папска островърхо и блестящо
изгря небето над полетата заспали,
над тишината, над стрехите спящи;
и с пълни шепи диаманти украсено,
изпълни мрака с чар и блясък лунен –
през тази юлска-октомврийска нощ вселената
бе звезден остров с приказна лагуна.
Навярно утре ще осъмне зъл и смръщен
светът предзимен, тъй суров и невъзможен,
но този ден и тази нощ са топло връщане,
зърно надежда, светъл лъч, подарък Божий...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
