severianin (Валентин Чернев)
417 677
20.10.2012 г., 11:38 ч.

Подарък Божий 

  Поезия
463 0 7

 

ПОДАРЪК БОЖИЙ

 

 

В самия край на есента, съвсем накрая –

какъв ден, Господи, брилянтно-ведър...

Не си ми казвал до сега и аз не знаех,

че ти, скъперникът, си бил и щедър.

 

Или е тих, забравен летен ден, притулен

случайно по ъглите на килера ти

– бял резен слънчева сърцевина на юли,

делящ сланата утре от мъглата вчера.

 

Какъвто и да бе денят – като надежда

изгря на хоризонта слънце-злато

в небе-сапфир – да боядисваш в него прежда,

с ветрец-докосване – да я суши в тревата.

 

А после слънцето се спусна зад баира

като търкулната по стръмното монета

и заизвира от земята здрач, и заизвира,

и пълнобуза румена луна засвети;

 

и стъклено-прозрачно, на кристали,

като тиара папска островърхо и блестящо

изгря небето над полетата заспали,

над тишината, над стрехите спящи;

 

и с пълни шепи диаманти украсено,

изпълни мрака с чар и блясък лунен –

през тази юлска-октомврийска нощ вселената

бе звезден остров с приказна лагуна.

 

Навярно утре ще осъмне зъл и смръщен

светът предзимен, тъй суров и невъзможен,

но този ден и тази нощ са топло връщане,

зърно надежда, светъл лъч, подарък Божий...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??