Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18128
2 мар. 2023 г., 20:01

Подава чашата с отрова... 

  Поэзия
281 5 12

Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига,
световен ред. И ни горчи,
такава пролет – без авлига,
в небе с избодени  очи.

 

Дори да плаче то не може,
затихва вятър онемял
и изгревът е невъзможен,
опръскан залезът е с кал.
Смъртта едничка се кикоти
и остри своята коса.
Брои отнетите животи –
и колкото един не са.

 

Векът с очите огледални,
върви по пътя си нелек
и вощеница кой ще палне,
след най-последния човек?
И пролети дали ще има
и зими, есени, лета?
Или след ядрената зима
пустиня ще е и света.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дано, Иви, дано!
  • Винаги отекват твоите думи, Наденце!
    Голяма си!💗
    Ще има пролети, дъждосвирци и тихи есенни бразди.
    Не може злото да е господар, но трябва много бързо човек да евоюлира към доброто...
    Благодаря ти!
  • Благодаря, Миленче!
  • Голям стих!
  • Честит празник, Светеща буболечице! Тук се виждат реално нещата, Пепс. Мисля, че ни чакат промени и изненади.
  • Честит празник, Наде!
    Ще има. Вярвам. 🍀
  • Качвала съм го преди 1 г, когато още бяхмв в пандемия и ЗелСерт, и започна войната Русия - Украйна. Толкова страшно-апокалиптично видях и твоето, след една година същият ужас...
    **********
    Честит да ни е!
  • Благодаря ви! Пепс, много е хубаво, качи го свързано с моето. Честит празник на всички!
  • Вярно и силно въздействащо. И аз се надявам най-лошия сценарий да не се осъществи.
  • Небето апокалиптично пада все по-ниско,
    в едно се сливат Храмът и кладата на Ада,
    Земята голи клони молитвено протяга,
    безмилостно в убийствена прегръдка я притиска,
    а птиците между небето и земята
    с вятъра безпътен задъхано се мятат...

    Цветята неродени, в снега за слънчице ридаят,
    човекът сам си е палачът, достигнал края!
    Защо в утробите на майките децата плачат,
    ще ни обсеби ли во веки здрачът?
    Един единствен лъч от светлина -
    къде си, Боже, пробий погребната тъма!

    28.02.2022
  • Силен стих, Наде, оживява картината пред очите ми и е страшна, но имам надежда, че това няма да се случи! Дано!
  • Макар и да звучи апокалиптично, творбата ти е силно въздействаща, Нади!
Предложения
: ??:??