Гледаш в мен,
кълнеш с очи.
Всеки ден
това личи.
Мръсни думи,
подла игра.
Помежду ни
всичко умря.
Обща къща,
едничък свят.
Кой превръща
го във ад?
Лягам с теб,
но не заспивам.
Буден в пет
ти се присмивам
колко сладко
спиш до мен.
Бях за кратко
от теб ранен.
Бях наказан
да съм сам,
в грях омазан
и в капан.
Спях навън
до твоя праг.
Онзи сън
сънувам пак.
От омраза
силен ставам.
Ти го каза:
полудявам
Не, не вдигам,
щом звъниш.
Аз пристигам,
ти гориш.
© Krischo Все права защищены