Гледаш в мен,

кълнеш с очи.

Всеки ден

това личи.

Мръсни думи,

подла игра.

Помежду ни

всичко умря.

Обща къща,

едничък свят.

Кой превръща

го във ад?

Лягам с теб,

но не заспивам.

Буден в пет

ти се присмивам

колко сладко

спиш до мен.

Бях за кратко

от теб ранен.

Бях наказан

да съм сам,

в грях омазан

и в капан.

Спях навън

до твоя праг.

Онзи сън

сънувам пак.

От омраза

силен ставам.

Ти го каза:

полудявам

Не, не вдигам,

щом звъниш.

Аз пристигам,

ти гориш.