8 нояб. 2025 г., 16:24

Подмини

159 0 0

На прага на душата ми не спират хо́ра,

обрасъл е със гняв, затулен от тъга.

Отдавна уморих се с видения да споря,

пороят на живота не свършва със дъга.

 

Оттатък, светлината, да тежи на други,

достигна моя път логичния си край.

Прашинка неразбрана говореща все с луди.

Защо ми е на мене да ида в онзи рай?

 

Затуй го подминете, не ровете в гроба

на клетница-глупачка, огън и мечта

Вървете, не замръквайте тук по тъмна доба.

Не всички сме родени едно да сме с нощта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...