Nov 8, 2025, 4:24 PM

Подмини

  Poetry
158 0 0

На прага на душата ми не спират хо́ра,

обрасъл е със гняв, затулен от тъга.

Отдавна уморих се с видения да споря,

пороят на живота не свършва със дъга.

 

Оттатък, светлината, да тежи на други,

достигна моя път логичния си край.

Прашинка неразбрана говореща все с луди.

Защо ми е на мене да ида в онзи рай?

 

Затуй го подминете, не ровете в гроба

на клетница-глупачка, огън и мечта

Вървете, не замръквайте тук по тъмна доба.

Не всички сме родени едно да сме с нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...